Мария Налбантова

Както е в други книги на Валери Петров, така и тук прозата му отваря място и за красиви и весели стихотворения, които създават разказ в разказа. Хитро червейче, което се извива като кука, за да не го изядат рибите; дълга от тук до магазина котка и какви ли не още хитрини измисля дядото на Оги, за да го приспи по-бързо. Последната историйка е за дядо кенгуру, което не прибира кенгурчето в торбата си, тъй като е пълна с книги, и затова то бяга чак в Австралия. В пространството, създадено от илюстраторката Мария Налбантова, виждаме къщата отвън и спалнята с дядото и Оги отвътре в едно изображение. Играчките от песента за цирка са като живи, а в началото на последната сцена в спалнята вече седят очилат дядо кенгуру и малко кенгурче. Художничката опитно борави с визуални метафори – Оги в постелята си спи върху облаците; копчето за сън, което може да те приспи, когато го въртиш по часовниковата стрелка, пробива тунел с магична светлина, в която се промъкват всички персонажи от приказката за лека нощ. В същото време редуването на близки планове и панорамни композиции с много елементи създава богатство и плътност на илюстрациите и спомага за разделяне на книгата на по-малки части. На цели страници виждаме кит, котка, смешна кукла с двувърха шапка, красиво стилизирани, а финото моделиране на големия портрет на Оги с пижамка на звезди ни кара силно да го заобичаме.