Изложба

Тази изложба е част от представянето на България на 61-вия Международен панаир на детската книга, Болоня (8 – 11 април 2024). Избраните 25 съвременни български илюстратори на детски книги са от различни поколения и имат зад себе си разнообразен професионален опит. Този подбор не е класация, не претендира за изчерпателност, а си поставя за цел да насочи вниманието на публиката и професионалистите към конкретни качества и аспекти от работата на художниците; да осветли подхода им към литературния текст, избора на техника, композиционни и наративни похвати. Чрез постиженията им да формулира това, което най-общо наричаме стил. Всеки от селектираните художници е представен с фрагмент от илюстрация към конкретна книга и QR код, който отвежда към добавеното съдържание в сайта на проекта booksforkids.bg: галерия с още илюстрации, подготвителни рисунки и любопитни детайли; кураторски текст; биография и контакти; техническо описание на изданието, както и информация за други книги от същия художник. QR кодовете ще откриете и в този каталог. След представянето в Болоня тази изложба ще продължи своя живот, като пътува из различни градове в България.

Има класически български детски книги от втората половина на XX век, предимно от 1970-80-те години, които са неделима част от живота на няколко поколения деца, но също и на няколко поколения художници, върху чийто почерк оказват влияние до днес. Но този, може би най-силен за българската илюстрация, период има своята предистория. Още през 1921 г. художникът Александър Божинов прави своята „Златна книга за малките деца“. Със сецесионови рисунки и отлично полиграфско качество, тази книга винаги влиза в златната селекция. Други знакови български илюстратори са Вадим Лазаркевич и Илия Бешков, работили най-интензивно през 1940-те. Свободните тушови рисунки на Бешков вдъхновяват известната поетеса Дора Габе и по тях тя пише стихотворенията в сборника „От слон до мравка“ (1955), който не спира да бъде преиздаван (1). Художникът, който маркира историята на българската илюстрация, е Любен Зидаров. В дългия си почти век творчески живот той илюстрира многократно Андерсен, приказките на Шехеразада, Марк Твен, даже поредицата за Хари Потър. Но голяма част от стотиците заглавия са на български писатели като „Майчина сълза“ на Ангел Каралийчев (2 и 5), която със своята разтърсваща история за изоставеното лястовиче е разплаквала няколко поколения деца. През 1968 г. излиза новаторската книга за деца и възрастни „Ние, врабчетата“ на Йордан Радичков (4). Оттогава рисунките на този писател имат своето запазено място в историята на българската илюстрация. Стоян Анастасов, Нева Тузсузова (3), Иван Кирков и Александър Денков се вдъхновяват от фолклорната традиция. Постепенно няколко държавни издателства се специализират в детската литература. Изданията са пълноцветни, книгите са в огромни тиражи. След 1970-те, до края на социализма, в „Български художник“, „Народна младеж“, „Отечество“ се издават библиотеки с детска класика от цял свят и много произведения на български писатели. Илюстрациите са доминиращо от български художници, между тях са Анна Тузсузова, Петър Чуклев, Иван Кьосев, Радослав Маринов-Реме, Тоня Горанова, Иван Димов… Две генерации илюстратори със свой почерк. Стиловете на работа и техниките са свободни и разнообразни. Акварел, темперна живопис, монотипия, линогравюра, тушови рисунки, смесени техники и колажи. Заглавките почти винаги са калиграфни или логотипи, специално нарисувани за конкретната книга. Силно впечатление прави високата култура на оформлението за сметка на окаяното ниво на полиграфията.

След 1990 г. книжният пазар в България се либерализира. В първите години на прехода се наблюдава спад в качеството и художественото ниво на детските издания. Налагат се ретроградни практики в илюстрацията и оформлението, чиито последствия профанизират вкуса на голяма част от читателите, бъдещи родители. С годините ситуацията се променя, появяват се нови издателства с афинитет към качествените издания, с нови критерии и политики. Това е сложен и интересен период, който може да е предмет на отделно изследване, но за който в този формат няма да отделим място. Настоящата изложба си поставя ограничение да се занимава с примери от настоящето. Някои от художниците, представени в селекцията, са утвърдени в България и са носители на престижни награди, други едва сега започват своята кариера. Ще забележите, че те са доста различни – трудно бихме определили принадлежността им към някаква обща школа. Но точно тези индивидуални различия правят картината на съвременната българска илюстрация витална и интересна. Понякога още първата издадена книга на илюстратора му носи международен успех. Друг път той идва чак след години. Основно бихме могли да отделим две групи – рисуващи или рисуващи и пишещи художници. Но можем да направим разделение и на базата на техния образователен бекграунд. Да поясним, че наричаме тези художници „български“, защото са родени в България, но голяма част от тях, особено родените след 1990 г., израстват извън физическите ѝ граници, завършват специализирани художествени академии в чужбина, като някои от тях живеят трайно извън страната. В последните две десетилетия огромно влияние за оформянето на визуалния език изигра глобализацията на този сектор – достъпът до големите форуми и панаири, до онлайн платформите, сътрудничеството с чужди издателства. За нас беше особено интересно да разговаряме с илюстраторите, да надникнем в техния архив, да разберем повече за тях и начина им на работа.

Проектът е вдъхновен от магията на илюстрацията да създава светове и герои, да разказва истории на универсален език.   

Антон Стайков и Свобода Цекова
Куратори

***

Кредити

Илюстрации уводен текст: (1.) Корица на книгата „От слон до мравка“ Дора Габе, Илия Бешков, Народна култура, 1955; (2., 5.) Любен Зидаров, „Майчина сълза“, автор Ангел Каралийчев, изд. „София Прес“, 1975; (3.) Нева Тузсузова, „Пъстра книжка“, изд. „Български художник“, 1973; (4.) „Ние, врабчетата”, автор Йордан Радичков, изд. „Народна младеж“; (6.) Стела Драйс, “Happiness Is a Watermelon on Your Head”, Phoenix Yard Books, 2013; (7.) Ясен Григоров (подготвителна рисунка за „Мил домашен комар“, автор Зорница Христова, предстои, изд. Точица, 2024; (8.) Миглена Папазова, чорап, фрагмент от подготвителна рисунка с молив, „Момче или морско свинче“, автор Юлия Спиридонова , изд. Мармот, 2018; (9.) Кирил Златков, детайл от „Когато искам да мълча“, автор Зорница Христова, изд. „Точица“, 2015; (10.) Аля Маркова, детайл от непубликувана графична новела; (11.) Люба Халева, детайл от „Весел гъделичкащ смях, част II“, изд. „Жанет 45“, 2017