Ина Христова

Поетичният текст на Дилан Томас, написан първоначално за четене по радиото, събужда тактилни картини от детството, които са толкова лични, колкото и универсални. Ина Христова ни пренася в атмосферата на тази „вълненобяла камбаненоезична топка от празници” с картини от застинали моменти, които се разтягат във времето точно както се случва, когато си спомняме приказни преживявания от детството. Хипнотично, редуцирано до мига на възторг и опиянение – миг от търкалянето по снега, миг от падането на снежинките, миг от вглеждането в рибките под ледената пързалка в езерото. Миг, в който топлото детско носле докосва заскрежения прозорец… Този ефект кара текста да звучи като аудио писта на фона на снежните картини. Художничката облича децата в ярки едноцветни палтенца и шалове и ги прави център на действието сред сребристите декори, оставя свободни пространства, в които стъпките в преспите отвеждат погледа ни към топлите домове, а в цялата книга върху сивкаво-синия селски пейзаж се сипе вълшебен сняг.