Кирил Златков

Една необичайна книга се появи в България през 2014 г., а после беше преведена на няколко езика, включително на италиански, и то при сериозен интерес от публика и критика. На пръв поглед това е книга, която не се вписва в представата ни за бестселър. В нея се разказва лаконично и деликатно за едно различно мече, за което думите не са най-силният начин да общува. Освен тях има музика, мечти, сънища, съзерцание, самопознание… Посланията на Зорница Христова, автор на текста, и Кирил Златков, художник на „Когато искам да мълча“, се събират някъде между думите и изображенията, наслагвайки смълчани преживявания точно както е със самото мече. То е полегнало върху бял кон, пее своя песен заедно с чайка, усеща светлината между облаците като нежно погалване. Кирил Златков постига лаконизма и тишината в книгата с наситени с интензивен щрих, дълго работени композиции, в които всичко е изградено с ювелирно внимание и майсторство. Малки перли плодове, бонбони, небеса с пухкави облаци, но най-вече – мечето, скрито в своята пухкава козина, рисувана щрих след щрих… Сякаш тази гъстота на линиите се противопоставя на отекващото желание на този необикновен герой да ни предаде всичко само с мълчание. Завладяващият образ на мечето със затворени очи беше лицето на българския щанд в Болоня през 2024 г., където спечели много приятели.