
Запазено място в българската литература имат стихосбирките за деца. Следвайки дълга традиция, започнала още през 1920-те, те са богато илюстрирани. Такъв е и сборникът „Чай от Парагвай“ на Зоя Василева. Темите, свързани с природните цикли – смяната на сезоните, на деня и нощта, постепенно и ненатоварващо обогатяват детските знания за околния свят. Любим похват са игрите на думи, което е намекнато още със заглавието. А симпатичните детски оправдания – петте минутки игра стават два часа, а работата, която чака, може да почака и до утре – създават диалогичен стил, който е удържан до края на книгата. Илюстраторката Мила Янева-Табакова намира ефикасен ключ към прочита на тази поезия със свободна и жива акварелна техника. Тя изобретателно илюстрира всеки две стихотворения на фолио с една картинка, която носи нови значения. Пчели, буболечета, шурци населяват изпълнената с растителност среда. А най-чаровни са динамичните детски образи, от които блика радост. Изразителните силуети, редуването на близки и далечни планове и различните гледни точки са част от художествения арсенал на художничката. Тя прецизно композира текста на всяка страница така, че да е максимално четлив. Резултатът е стилен и оптимистичен илюстраторски прочит, насочен право в целта – детската публика.